горски гъби |
1/Червена мухоморка
Червена мухоморка |
Червенатa шапка на мухоморката съдържа muskarufin - пигмент с антибактериално действие.Тинктура от гъбичките се използва за разтриване на възпалени стави, тя помага при артрит, ревматизъм, атеросклероза, невралгия.Приеманa вътрешно на малки дози нормализира жлезите с вътрешна секреция и повишава общия тонус на тялото.
2/Манатрка
Съществува мнение, че редовното включване на гъби манатарки в храната може да намали
Манатрка |
3/Масловка
Тинктура от масловка помага при подагра и постоянни главоболия. Външно се използва за разтриване през нощта при болки в ставите.
4/Ливадна печурка
Ливадна печурка |
5/Млечница
Тази гъба съдържа laktarioviolin- антибиотик способен да подтиска активността на много патогенни микроорганизми (включително и на туберкулозния агент). В допълнение- препарат приготвени от тези гъби помага при бъбречни заболявания.
6/Дервишка гъба-миризлива cмръчкула
Миризливата cмръчкула е високо ценена от народните лечители. Спиртна настойка, получена
Дервишка гъба |
7/Смръчкула
Смръчкула |
8/Прахан
Използва се за: - заболявания на черния дроб (хепатит В и С, стеатоза, тлъст черен дроб); - част от метода за отслабване "Ямакиро"; - част от техника за прочистване на черния дроб "Акура".Основно действие -kръвоспиращо.Според изследванията на Ohtsuke и екипа му през 1976г. екстракти с гореща вода от мицели на Fomes fomentarius съдържат глюкани с молекулно тегло 10, които притежават потискащо действие върху развитието на експериментална саркома. Съдържащата се в гъбите поликоренова киселина притежава противовъзпалителна активност, подобна на кортизона.
В народната медицина гъбата се използва като кръвоспиращо средство при леки наранявания на кожата чрез локалното й приложение. Може вътрешно да се използва при заболявания на пикочния мехур.
9/Пърхутка
Пърхутка |
антитуморна активност.Въз основа на това вещество е създадено лекарството Калвацин,което се използва успешно за лечение на рак.В допълнение, лекарства от пърхутка се използват за спиране на кървенето и при лечение на бъбречни заболявания.
10/Копринус (Coprinus comatus)
Копринус (Coprinus comatus) |
Макар и да не представлява абсолютното лекарство, с приема на Копринус може лесно да настъпи значи- телно подобряване на издръжливостта на тялото при диабетици. Диабета по този начин да може да бъде значително ограничен, но с приема на гъбите не може да бъде заместена евентуална инсулинова терапия, лекарски контрол и диета.
Приемът на Копринарката се препоръчва при:
• Диабет (намалява кръвната захар при диабет I и II)
• Атеросклероза, проблеми с оросяването
• Проблеми с храносмилането и хемороиди
• Проблеми с чревната флора
• Проблеми със съединителната тъкан
• Карцином на Ерлих- спира развитието му
• Възпаления
• Сърдечен инфаркт, заболявания на кръвоносните съдове, проблем със сърдечния ритъм
• Лечение на алкохолизъм
Гъбата Копринус е много богата на минерални съединения и основни витамини, преди всичко на тези от B- групата. Също така тя е една от малкото гъби, богати на Vit. C. Копринус е доста добре изследвана гъба, тъй като е с европейски произход. Първите изследвания върху нейното снижаващо кръвната захар действие са проведени още през 1934 год. Гъбата има противовъзпалително действие и може преди всичко да отслаби негативното въздействие от диабета върху сърцето и кръвообращението.
Копринус има предпазващо действие върху Лангерхансовите островчета (клетки, които произвеждат в панкреаса хормони, напр. инсулин). Чрез опити бива показано, че час и половина след като бива приложен праха, той снижава стойностите на кръвната захар до 41 %. Три часа след приема той все още е с 31 % по- нисък. Даже 6 часа по-късно кръвта съдържа 20% по-малко захар, отколкото би съдържала без прием на гъбата. Между способността на Копринус да снижава кръвната захар и тази на толбутамида (антидиабетик) не се наблюдава значителна разлика, но тук се атакува причината за диабета и не настъпват никакви странични ефекти. Биологично активните вещества, съдържащи се в Копринус, спомагат за снижаване нивото на кръвната захар и за смекчаване атеросклеротичните последици от нарушената обмяна на захарта. Приемането на гъбата представлява сериозен шанс за всеки диабетик за чувствително намаляване на вредните последици от диабета.
Гъбата оказва благотворно влияние върху стомашно-чревния тракт.
11/Аурикулария -„ухо на Юда”
B Източна Азия гъбата Аурикулария често се използва за храна.
Аурикулария |
Приемането на Аурикулария се препоръчва:
• за спиране на туморни новообразувания на съедини- телната тъкан
• за забавяне на съсирването, при тромбози
• при атеросклероза, при проблеми с кръвоснабдяването
• за намаляване на холестерола в кръвта
• за регулиране на кръвното налягане
• при хемороиди
• при ракови заболявания (на кожата, на простатата)
• за повишаване на либидото
• при мигрена
• за стимулиране на имунитета, при инфекции
• при шум/ бучене в ушите
• при наднормено тегло
• за снижаване риска от сърдечен инфаркт, при заболява- не на сърдечните съдове
• за третиране на възпаления на кожата и на лигавицата
• при хронични заболявания
Освен витамините от B-групата и ценни белтъци, Аурикулария съдържа важни минерални вещества като калий, калций, магнезий, фосфор и силиций. Аурикулария е много богата на вторични вещества, които могат например да попречат на кръвосъсирването и на дадено възпаление. Това е доказано чрез множество изследвания. Особено при възпалени лигавици се наблюдава значително подобрение. Освен това гъбата регулира нивото на холестерoла, стимулира имунната система, неутрализира свободните радикали и спира образуването на злокачествени тумори на съединителната тъкан.
12/Полипорус
„лекарство на благочестивия селянин“
Гъбата полипорус расте от юни до октомври в гъстите храсти на дъбови и букови гори. Често
Полипорус |
Като много успешна се е показала терапията с гъбата Полипорус за:
• дехидратация (отводняване), но без загуба на калий;
при отоци
• намаляване на холестерола
• регулиране кръвното налягане (влияе на диастолната стойност)
• подобряване структурата на кожата
• стимулиране имунната система
• справяне с инфекции
• за засилване на сърцето
• борба с възпаление на съединителната тъкан
• отстраняване на наднормено тегло
• лечение на хемороиди
Полипорусът стимулира секрецията и екскрецията на урина, за това основно се използва за отводняване. В традиционната китайска медицина се споменава, че гъбата подобрява структурата на кожата, прави мускулната тъкан по- еластична, отпушва порите и потните жлези и облекчава изхвърлянето на водите по време на бременност. Помага при отоци, разстройство и жълтеница. Проведените от модерната медицина тестове потвърждават опита на старата китайска медицина. Приемът на Полипорус повишава отделянето на вода, натрий и хлор. Ефекта е толкова силен, колкото е при медикаментите (напр. Етакринова киселина). Голямата разлика все пак се състои в това, че при медикамента се наблюдава загуба на калий, което е минус, тъй като калия има важна функция в човешкия организъм.
Екстрактът на гъбата притежава потискащо туморите действие. То се приписва на нарушението на ДНК на туморните клетки. В изследвания на пациенти с левкемия и с рак на белите дробове е доказано лековитото действие на гъбата. Освен това лечението с Полипорус неутрализира страничните ефекти от химиотерапията при болни от рак.
13/Шиитаке (Lentinula edodes)
„Императорска гъба”,
„Гъба жен-шен”
Шиитаке |
• Помага при химио- и лъчетерапия
• Действа като антитуморен агент
• Засилва имунната система, помага при вирусни инфек- ции, възпаление на бронхите
• Намалява алергичните реакции
• Регулира нивото на кръвната захар (при захарен диабет и от двата типа)
• Действа при системни заболявания (като склеродермия, полимиозит, болест на Бюргер и др.)
• Автоимунни заболявания (лупус еритематодес, лимфо- ма, диабет, полиартрит, Мултиплена склероза)
• Снижава високото кръвно налягане
• Намалява риска от инфаркт
• Снижава нивото на триглицеридите и холестерола
• Хепатопротектор
• Подпомага органите на храносмилателната система, на- малява апетита
• Намалява психичното напрежение
• Облекчава мигрената и главоболието
• Подобрява циркулацията и намалява вискозитета на кръвта
Гъбата Шиитаке е легенда на народната медицина в Югоизточна Азия. Има 3-хилядна история на култивиране и използване. В древна Япония е използувана най-вече при лечение на захарен диабет. Наричали я „Гъба на спящия Буда” и считали, че е подарък от самия него, но трябвало периодично да го будят, за да не забравя да вложи лечебни свойства в Шиитаке. За тази цел, от време на време почуквали със специални за целта дървени чукчета по кестеновите дънери с прорасли по тях гъби (всъщност така стимулирали нарастването на мицела).
Още преди 600 години по време на династията Мин са давали профилактично Шиитаке на Императора и придворните му преди есенно- зимния сезон за повишаване на съпротивителните сили. За това я наричали и „Гъба-император”.
Шиитаке е най-добре изучената гъба. Благодарение на съдържащия се в нея полизахарид лентинан гъбата въздейства върху имунната система.
Култивирането й в Щатите се увеличава по-бързо от това на която и да е друга гъба. Месестият й вкус подхожда на почти всяко ястие, и наред с чудесните си кулинарни качества, гъбата притежава лековити свойства. Дори сред останалите гъби Шиитаке има високи хранителни стойности: тя съдържа всички основни аминокиселини, както и еритаденин – уникална аминокиселина, която според някои учени понижава холестерола. Шиитаке е също богата на желязо, ниацин и B витамини, особено B1 и B2. Изсушена на слънце, тя е богата на витамин D. Запарки от култивираният й мицел съдържат полизахарида KS-2 – пептид, който съдържа аминокиселините серин, треонин, аланин и пролин.
14/Агарикус Блазеи (Agaricus blazei murrill)
„Гъба на бога”
Тази гъба е с най-високо съдържание на активни полизахариди. в япония е регистрирана като
Агарикус Блазеи |
• Притежава силно противотуморно действие
• Подпомага леченето на рак
• Стимулира и модулира имунната система
• Подпомага дихателната система при остри и хронични инфекции, при болести на дихателните органи
• Помага при болести на черния дроб, пикочополовата система, сърцето и съдовете
• Действа при системни заболявания, ревматоиден артрит, лупус, Мултиплена склероза и др.
• Снижава повишеното кръвно налягане
• Подпомага дейността на стомашно-чревната система
(при гастрит, язвена болест, заболявания на панкреаса)
• Намалява хроничната умора и отпадналост
• Забавя процеса на стареене
Гъбата Агарикус има няколко имена: „Златната гъба”, „Гъба на живота и дълголетието”. На конгреса по микология и фунготерапия през 2006 г в Ню Йорк Агарикус Блазеи е призната за най- перспективната гъба за лечение в онкологията и за употреба в геронтологията (наука за старенето). Учените твърдят, че веществата съдържащи се в нея не само убиват онкоклетките, но и забавят процесите на стареене. Гъбата е открита и описана едва в 1965 г. от американския миколог Мюрил. Националният Раков Център в Япония оповестява своите първи резултати от изследването си още през 1980 година. От тогава в САЩ биват публикувани много научни изследвания за тази гъба.
Agaricus Blazei Murill произхожда от бразилските дъждовни гори. Местните я наричали „Гъбата на Бога” и я използвали като последно средство за помощ при сериозни заболявания. Навсякъде по многочислените фрески и глинени фрагменти на ацтеките има изображения на тази гъба. Дълго време се е считало, че това е магическа или халюциногенна гъба, с която жреците докарвали в транс своите съграждани, но се оказало, че това е обикновенна ядлива гъба.
При изследване на коренните жители на тропическите гори недалеч от Сан Пауло, където основно живеят 90- 100 годишни ловци и рибари, учените установили, че биологичната им възраст била много по- малка от официалната. Те определили, че клетките на организма им се делят със забележимо по- малка скорост в сравнение с останалите хора, а това означава, че процесът на стареене се забавя. Те редовно приемали Агарикус Блазеи.
В див вид Агарикус е наричана „ Гъба- копче”, тя едва се подава от земята. Характерно за нея е много резкият и мирис, има необичаен кисело- сладък вкус. Местните жители я търсят с кучета и ежедневно я прибавят във вид на прах към сосове, месни блюда и при приготвяне на тинктури.
Сега в света са открити около 30 близкородствени видове на Бразилския Агарикус, но само този- Агарикус Блазеи Мюрел може да се похвали с такива лечебни свойства и само той носи името „Слънчевата гъба на ацтеките”.
Освен много ценни витамини и минерали Agaricus Blazei Murill има най- високо съдържание на полизахариди от всички познати лечебни гъби, преди всичко бета D- глюкан. В екстракта всички тези вещества се съдържат във висока концентрация. Както пише в научната литература, гъбата силно стимулира имунната система. Приемането и довежда до нарастване на броя и активизиране на клетките “естествени убийци” и на макрофагите, т.е. на клетките, които отговарят за разрушаването на нетипичните клетки, бактерии и вируси и за изхвърлянето на чуждите вещества, както и за образуването на химичните вещества „куриери” (като интерферон, интерлевкин), които също взимат участие в отбранителните процеси.
15/Мейтаке (Grifola frondosa)
„Танцуваща гъба”
Много богата на витамини от група B и на предшественика на витамин D. Един от най-силните стимулатори на имунната система. в япония е регистрирана като лекарство срещу вируса на СПИН.
• Притежава силно антираково действие
• Намалява негативните странични ефекти от химио-и лъчетерапията
• Засилва имунната система
• Подпомага организма при ХИВ-инфекции (СПИН)
• Хепатопротектор
• Регулира нивото на кръвната захар (при диабет)
• Снижава високото кръвно налягане
• Подпомага органите на храносмилателната система
• Намалява психичното напрежение
• Регулира теглото
• Възстановява хормоналния баланс при жените (предменструален синдром, климактерични оплаквания)
• Положително действие при остеопороза
Наричат я “Гъба-овен”, а японското и название „Танцуващата гъба” е свързано с нейната форма, която напомня танцуваща нимфа. В древността хората, които имали щастието да намерят тази гъба танцували от радост, тъй като през феодалната епоха за нея давали сребро, равно на теглото и (а тя по някога стигала до гигантски размери – повече от 50 см в диаметър и до 4 кг тегло). Използували я основно за намаляване на „злобата и болестите на живота” и за успокояване на нервите.
Гъбата расте в див вид в Япония и някои райони на Китай. Използува се традиционно в китайската и японска кухня. Наричана е още „Гъба на японските гейши”. Гейшите били длъжни да опитват всяко от многобройните блюда на госта да не би да е отровно и така те били застрашени от напълняване. За да не напълняват, редовно приемали Мейтаке и ефектът бил отличен.
В англоговорящия свят, Мейтаке е известна като „горската кокошка”. Казва се че гъбата, която расте на снопове, прилича на настръхналата опашка на мътеща кокошка. По-рядко гъбата се нарича „овча глава”, а понякога и „кралят на гъбите” заради размера си. Латинското й име е Grifola frondosa (Грифола фрондоса). Грифола е името на гъба, която расте в Италия. Някои учени вярват, че е получила името си от митичното същество грифон, което имало глава и криле на орел и лъвско тяло. Фрондоса означава „като листо”, тъй като припокриващите се качулки на гъбите мейтаке наподобяват листа.
Мейтаке е вкусна кулинарна гъба, но японците я ценят и заради лековитите й свойства. Традиционно са я използвали като тоник за стимулиране на имунната система и увеличаване на жизнеността, и се е предполагало, че предпазва от най-тежките заболявания и високо кръвно налягане. Поради тази причина учените се насочили към ефекта й върху тези проблеми при началото на експериментите с Мейтаке преди три десетилетия. В последните години гъбата е обект на голям научен интерес. В Медлайн, интернет база данни на Националната библиотека по медицина на САЩ, съществуват повече изследвания на Мейтаке от колкото на която и да е друга описана гъба.
Тъй като култивирането на Mейтаке е скорошно изобретение, производителите успяват да станат независими от гъбарите едва през последните 2 десетилетия. Японската промишлена култивация започва през 1981 с 325 тона предимно за храна. Световното производство на Mейтаке днес може би надхвърля 50 000 тона.
16/Кордицепс (Cordyceps sinensis)
„Гъба-гъсеница”
Гъбата на щастието и дълголетието. Един от най- силните имуностимулатори, снижава
Кордицепс |
• Притежава силно антитуморно действие особено при доброкачествени и злокачествени заболявания на лимфата и кръвта и при тумори на мозъка
• Намалява негативните странични ефекти от химиоте- рапията
• Засилва имунитета на организма-високоефективен имуномодулатор
• Намалява алергичните реакции
• Повишава защитата на организма срещу инфекции - силно антибактериално и противовирусно действие
• Подобрява циркулацията на кръвта
• Стимулира сексуалните функции
• Намалява хроничната умора
• Помага при безсъние
• Повишава тонуса на организма и физическата издръж- ливост
• Намалява нервността и психическата напрегнатост
• За увеличаване на мускулната сила и за бързо възста- новяване при спортисти
• Помага при ревматизъм
Кордицепсът расте при много студени условия в Цинхай-Тибетските гори, от 2000 до 4000 метра надморско равнище, при силен недостиг на кислород. В китайската провинция Дзилин расте и тъй нареченият Северен Кордицепс. Това е друг вид Кордицепс- Cordiceps militaris (L.) link. Латинският произход на името „кордицепс” е следният: „корд” означава „бухалка”, „цепс” означава „глава” а „синенсис” означава „китайски”.
Един килограм висококачествен кордицепс струва до 34 500 щатски долара. Това е много рядка гъба, притежаваща уникален цикъл на развитие. Тя паратизира на гъсениците на определен вид пеперуди- Hepialide („пеперуда-прилеп”). При приближаването на гъсеницата гъбата изхвърля спори, които проникват в нея през кожата. Спорите прорастват едва когато гъсеницата се зарива в земята, за да прави пашкул. За отбелязване е, че загиналата гъсеница не гние, вероятно кордицепсът произвежда вещества, които възпрепятстват процесите на разлагане.
Чудесата на гъбата Кордицепс са познати в Китай от най-малко 1000 години, и гъбата там се счита за национално лековито съкровище, скъпоценен и на практика свещен тоник. Като хранителна добавка тя повишава енергията и жизнеността. Кордицепс е една от най-безопасните медицински храни. В традиционната китайска медицина гъбата има широко приложение в борбата с много здравословни проблеми. Известна е с резултатите си при безплодие и сексуални смущения. Кордицепс подхранва Ин, стимулира Ян и съживява меридианите на белите дробове и бъбреците.
Гъбата има дълга писмена история в Китай. Първото й споменаване датира от 620 г. сл.н.е. по времето на династията Танг. Литературата от този период описва странен организъм който живее високо в планините на Тибет и може да се превръща от растение в животно и обратно.
Кордицепсът става популярен в света след високите постижения на китайските лекоатлетки през 1993 г. Те са приемали Кордицепс по време на тежките тренировки на голяма надморска височина.
17/Херициум (Hericium Erinaceus)
„Маймуноглава гъба”
Херициум |
пък превод на китайският йероглиф е „Маймуноглава гъба”, тъй като външният вид на гъбата напомня на срещащи се в Китай маймуни, които са толкова косма- ти, че човек не може да различи лицето им.
Гъбите „Сянгу” (ароматните гъби), както още наричат Херициума, са известни в Китай и извън него под наи- менованието „здравословна храна”. в Древен Китай те били известни като „лек, осигуряващ дълголетие”.
• Рак, предимно на храносмилателните органи (стомах, хранопровод, черва, панкреас)
• При химиотерапия- намалява страничните ефекти
• Възпаления и язви, преди всичко на стомаха и на лигави- цата на хранопровода, както и при проблеми с чревната флора, киселини в стомаха, рефлукс гастрит
• Възпаление на панкреаса
• Болест на Крон
• Наднормено тегло
• Хронични заболявания
• Заболявания на нервите (полиневропатия, Алцхаймер)
• Състояние на страх, депресия, безпокойство
• Влошено храносмилане
• Хемороиди
• За стимулиране на имунната система
• При инфекции
Херициум еринацеус се открива в северното полукълбо из Европа, Източна Азия и Северна Америка. Екзотичният извънземен вид на гъбата е вдъхновил създаването на множество странни имена: “лъвска грива”, “маймунска гъба”, “маймунска глава”, “меча глава”, “свинска глава”, “бяла брада”, “брада на старец”, “брадат таралеж”, “таралежова гъба”, “пом-пом”.
Херициум е отлична кулинарна гъба, много богата на вещества (32 ароматни съединения и широк набор от биоактивни съставки). Прилага се за изчистване на организма от шлаките и за отслабване. Препоръчва се на ден да се приемат около 100 гр. прясна гъба или 10 гр. сушена. На пазара вече се предлага високоефективния екстракт от гъбата, който е 20 пъти по-концентриран. Често се препоръчва по-силния екстракт от гъбата да се комбинира с прах (таблетки) от нея.
18/Кориолус (Coriolus versicolor)
„пеперудено крило”
Кориолус |
качества и се отглежда предимно за медицински цели.
Кориолус многоцветен действа при:
• Различни ракови заболявания (хормонозависими рак на простатата, гърда, яйчници, пикочен мехур, както и кожа, черен дроб, бял дроб, хранопровод, левкемия, лимфом, черва, мозък, метастази)
• Намалява страничните ефекти от химиотерапията
• Бактериални инфекции
• Вирусни инфекции (грип, херпес)
• ХИВ- инфекции, Aids (СПИН)
• Засилва имунната система
• Диабет
• Ревматизъм
• Инфекции на горните дихателни пътища, бронхит
• Кандидоза
• Проблем с функцията на черния дроб, хепатит (хрони- чен, остър хепатит- А, B, C)
• Високо кръвно налягане
• Възпаление на червата
• Изтощение, хронична умора
• Гастрит, язва на стомаха и на дванадесетопръстника
• Инфаркт
• Заболявания на кожата, брадавици
• Мигрена
• Едем /оток/
• Бучене/ шум в ушите
В Китайската традиционна медицина Кориолус се използва за засилване на черния дроб и далака, за извеждане на токсините и смъкване на температурата, като тоник за сърцето, за редуциране на слузта и се препоръчва в борбата с някои тежки здравословни проблеми.
При проведените фармакологични изследвания от гъбата са изолирани два полизахарида, PSP и PSK свързани с протеини, които доказано стимулират имунната система.
19/Рейши (Ganoderma lucidum)
„Гъба на щастието и дълголетието”
Рейши |
• Притежава антитуморно действие
• Намалява негативните странични ефекти от химио-и лъчетерапията
• Действа против сгъстяването на кръвта, подобрява кръвната циркулация
• Благоприятно повлиява всички сърдечно-съдови заболявания (включително и нарушения на сърдеч- ния ритъм, при опасност от сърдечен инфаркт и след прекаран инфаркт и инсулт) • Подпомага регенерация- та на черния дроб, при хепатит
• Помага при язви и гастрит
• Снижава високото кръвно налягане
• Снижава нивото на холестерола
• Снижава нивото на кръвната захар (при диабет)
• Засилва имунната система и потиска алергичните реакции при всички алергични заболявания (вкл. Бронхиална астма и атопичен дерматит)
• Снижава възпалителните процеси и действа антиви- русно и антибактериално
• Намалява психичното напрежение
• Успокоява централната нервна система, подобрява съня (при стрес, безсъние, невроза)
• Помага при епилепсия
• Подобрява настроението
• Облекчава болките при ревматизъм, артрит, болките в ставите, костите и мусулите
Според вярванията на китайците Ганодерма е “вълшебният крал на билките”. Наричат я още „Манентаке” и „Гъба на дълголетието”. Тя има дълга история на използване от 5000 години като лечебено растение. Императорите от Великите японски и китайски династии превръщат консумацията на Ганодерма под формата на чай или извлеци във вид религиозен ритуал, осигуряващ дълголетие и жизненост. Рейши се смята за “елексир на вечната младост”, обект на постоянното търсене от древните привърженици на Даоизма. Тя е класифицирана като най-доброто от всички лечебни средства от домашната аптека, използвани от китайски лекари.
Рейши е няколко вида: червена, виолетова, розова, но най-лековитата е тази, която расте в Япония на сливови дървета. Използват се само млади гъби. Гъбата е дървесна, горчива на вкус. Много трудно се намира в природата. Спорите и са грапави, твърди и се закачат на всякакъв вид дървета, но могат да прорастнат само при определена температура. Поради това е невероятно капризна гъба и рядко се открива в див вид. Ако имал късмет, на берача на гъби му било достатъчно един- единствен път да открие гъбата Рейши и пазейки в тайна дървото години на ред да събира реколта, продавайки я на китайските придворни лекари. Рейши е много популярна в Азия. Това е най-древната гъба, използвана като лечебно растение.
Терминът „лин джи” на китайски буквално означава „растение на душевната потентност” или „гъба на безсмъртието”. Китайският символ за това име се състои от три логографични знака – един за „шаман”, един за „молитва” и един за „дъжд”. Рейши се зове още „десет хиляди-годишна гъба” и „гъба на безсмъртието”, защото се вярва, че носи дълголетие. Гъбата е наричана още „лакиран нос”, заради лъскавата й повърхност, и „гъбата фантом”, защото се открива много трудно. Днешното й име Рейши, под което е известна и на запад, идва от Япония.
20/Камфорова гъба (Antrodia cinnamomea)
Камфорова гъба |
Най активните компоненти в камфоровата гъба са полизахариди и тритерпеноиди. Укрепва имунната система и има антибактериални свойства. При това действието и е не само имуномодулаторно, но и пряко предизвиква апоптоза - програмираната клетъчна смърт (апоптозата е характерна за всички нормални клетки, но липсва при раковите клетки и е причина за бързото разрастване на туморите). Помага при тежки проблеми на черния дроб, панкреаса, мозъка, шийката на матката, кръвта, лимфната система, белите дробове, млечните жлези (включително и хормоно- зависим), бъбреци, стомах, дебело черво, простата, гърло, жлъчен мехур, пикочен мехур, кожа, и др.
Гъбата е известна още като „гъба Ин-Ян“, „Цар на лекарствата“, „Червена камфорова гъба“. Тя е реликтен вид – среща се само в Тайван. Расте само върху определен вид камфорово дърво, само в няколко строго обособени райони. Това е и най-скъпоструващата гъба в света.
Д-р. Милен Христов : Убиецът на рака – Камфорна Антродия
Камфорната Антродия е съкровището на Тайван. Известна е и като камфорната гъба „Ниу“, „Джан Гу“ , „Джан Ней Гу“, „божествена гъба“, „гъба ин ян“ и „червена камфорова гъба“. Тя е реликтова гъба за Тайван. Расте само по вътрешната повърхност на особен вид столетни камфорови дървета и само в няколко строго обособени района. Реално това е най-скъпо струващата гъба в света – 1 цзин ( 500 гр.) = 100 000 тайвански долара ( около 92 000 руски рубли).
Основното й действие е противотуморно. В гъбата работят не един, а няколко противотуморни механизма и активни компонента – полизахариди, тритерпеноиди, супероксиддизмодаза, аденозин, имунни белтъци, витамини, микроелементи (калций, фосфор, хром), нуклеинови киселини, лектин, лигнин, аминокиселини, антиоксиданти, целулоза, ергостерол, вещество, стабилизиращо артериалното налягане и др. По данни на китайски лекари, работещи с гъбата, тя е по-силна от другите противоракови, повече от 10 пъти. Антродията е способна да лекува рак на черния дроб, панкреса, на мозъка, на шийката на матката, на кръвта, на лимфната система (лимфоми), на белите дробове, на млечните жлези ( в това число и на хормон независими тумори), на бъбреците, на стомаха, на гърлото, на устната кухина, на жлъчния мехур, на кожата, на пикочния мехур, на простатата, на дебелото черво и др. При това, тя въздейства на раковите клетки, не само чрез имунитета и съдовете, а също и пряко, предизвиквайки апоптоза.
В действителност камфоровата гъба е най-силната противоракова гъба на Земята. Същевременно тя действа и профилактично и е способна да отстрани много често съпътсващия асцит ( набирането на вода в коремната област на онкоболния), както и да облекчи болката, даже в крайни стадии на рак и да подобри апетита и общото състояние на пациентите.
В днешно време всеки втори антибиотик е синтезиран от съставките на гъби. За съжаление, синтезираните препарати имат своите негативни свойства, докато натуралните биологично активни препарати от лекарствени гъби нямат такива– те са абсолютно безвредни, не дават странични ефекти и имат мощна лечебна сила. В състава на лекарствените гъби са представени балансирани от природата комплекси от различни биологично активни вещества.
Едни от тях- гъбените полизахариди (лентинан, ланостан, ганодеран, ланофил, грифолан и др.) имат мощни противотуморни свойства, които нямат аналог в растителния свят. Те стимулират Т- лимфоцитите, те пък- макрофагите и организмът започва да отделя веществото ПЕРФОРИН (високо молекулярен белтък с ензимна природа), които унищожава злокачествени клетки. перфоринът създава отверстия във външната мембрана на туморните клетки („пер- форира” ги), вследствие на което те губят течност и загиват.
Към фунгиотерапията трябва да се подхожда много внимателно. Предварително е необходимо да се подложите на пълен преглед и да получите съвети от квалифициран специалист. Фактът е, че някои гъби съдържат и токсични вещества ,а други са несъвместими с някои общи фармацевтични лекарства. Това е изключително важно не само за компетентения подбор на лекарствените средства, но и за внимателен прием на готовите препарати, препоръчваната доза и времето на приложение.
Източници:
http://www.neboleem.net/
http://www.drbiomaster.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар